Винаги давай на читателите това, което искат

Това е есе, което трябваше да напиша миналият семестър в университета и което после беше публикувано в училищния вестник. Това е преводът: 

Какво искам аз? Какво искаш ти? Какво той или тя искат? Какво искаме ние?

В повечето случаи нашите желания и стремежи се различават или противоречат, но понякога има и съвпадения. И на тези именно съвпадения се гради нашето човешко общество.

    Нека да разгледаме един пример, който ще използваме за нашите разсъждения по въпроса. Имаме един автобус с пътници, които желаят да пътуват за различни места, но общо взето (като цяло) в една посока, напр. на запад или северозапад. Въпросът, който ни интересува тук е: Кой определя къде, в какви селища и кога ще отиде автобусът? Шофьорът, компанията-превозвач, или пътниците?

    Правилният отговор, според мен, е: Всички определят. Нека разсъдим как стои последователността от явления и факти, решения и действия, водещи към появата на разгледания по-горе автобус с пътниците. Първо, някаква компания иска и решава да се занимава с превоз на пътници в някакъв район или страна. Второ, за целта тя прави разбор на ситуацията и търсенето, т.е. броят пътници, желаещи да пътуват за различни направления, които желае да обслужва компанията. Трето, същата (тя) прави своя избор и решава за къде, колко и как да определя превозни средства. В този момент обаче, трябва да си припомним, че този избор се определя от съществуващите вече селища и направленията на връзките между тях, още преди зараждането на самата компания и дори преди самата идеята за създаването й. Съответно изборът зависи от наличието и количеството хора, желаещи да пътуват за дадените направления. Те са тези, които дават обща (генерална) насока на компанията как да организира дейността си. Но един път даден маршрут ако е определен, тогава ползващите го пътници вече знаят, че щом са се качили в атобус за дадено направление, то той няма да тръгне по тяхно желание, да кажем, в обратна посока на определеното направление. Т.е. вместо на север или североизток да поеме още в самото начало на юг. Разбира се, може да има малки поправки за посоката или времето по време на самото пътуване, но като цяло маршрутът и главното направление се спазват.

     От своя страна, самата компания може също да създава напълно нови направления за желаещи да посетят, например, туристически забележителности и градове в далечни страни. Т.е. тя може да формира напълно нови потребности и да създава нови групи от желаещи да ги ползват.

    Как да отнесем тези наши разсъждение към Журналистиката?

    Основна цел на всяка човешка дейност е, както всички знаем, положителният резултат и печалбата. Обикновено в съвременността под печалба се подразбира парите, които изкарваме или печелим чрез тази наша дейност. Но печалбата може да бъде и непарична, т.е. нематериална, от гледна точка на идеите, които преследваме. Тя може да представлява, например, влияние в дадена общност или постигане на съответния настрой сред тази общност, който да способства за осъществяването на нашите дългосрочни цели и планове, както и за бъдещите ни много по-големи печалби. Които, разбира се, в бъдеще могат вече да се материализират.

    Ясно е, че ако наш главен стремеж е получаването на бърза печалба чрез Журналистиката, то писанията ни би трябвало да отговарят на непосредствените желания на читалите.

    Ако обаче имаме дългосрочни цели и планове, то нашата политика би следвало да бъде насочена към формиране на определи вкусове, разбирания и схващания сред реалните ни и потенциални потребители.

    Всъщност, нещата от Живота се развиват така, че първо се създават Потребности, а едва след това се поддържа “огънят” им (на потребностите). Но когато “огънят” изгори горивото, за да може той да продължи да гори, трябва да му се осигури ново гориво. И някой сред нас след това се занимават само с това – да осигуряват горивото, т.е. да поддържат Потребностите. И за тези човеци тъкмо това - осигуряването на горивото, се превръща в главна цел и дори призвание в живота им. В нашия случай това е отговарянето на исканията на читателите. С други думи казано, всички знаем, че важното и главното е “Огънят” (в нашия случай това е Развитието, Прогресът на Човечеството, подкрепяно от Журналистиката), но без осигуряването на непрекъснат поток от “гориво” този “огън” рано или по-късно ще изгасне. Затова е изключително важна и поддръжката му, т.е. в нашия случай да се поддържа и интереса на читателите, а не да се изпадне в някакъв момент в себесъзерцание, самодостатъчност, напълно откъснато от нуждите им.

    А какво интересува обикновения човек във всекидневието му? Личните му проблеми, работата, както неговите здраве и успехите, така и на близките му, а още клюките и всякакви бивалици и небивалици. Т.е. нещо, което да човърка любопитството му, но да не го занимава прекалено и да не го въвлича в дълбоки философски въпроси и размисли. Понеже тези неща го «натоварват» – псхически, както казват някои (или специалистите). Също и къде какво да купи или продаде, съседите или познатите какво са спечелили чрез някаква дейност и може ли и той да го постигне същото. А ако може да има и някаква дори малка печалба от дадена занимавка – направо ще бъде чудесно!

    Затова и съществува «жълтата» преса или ток-шоутата в ТВ-та, като резултат от стремежа на някои, преследващи печалба от удовлетворяването на подобно поведение и схващания за живота. Но съществува и т.нар. сериозна преса и сериозните ТВ-предавания, стремящи се да формират определено поведение и определени разбирания, които също дават материал за размисъл и умствена дейност, както и познание за широк кръг от въпроси на Битието ни.

    

 И така имаме и двата вида Журналистика: първо, Тази, която ВИНАГИ ДАВАЙ НА ЧИТАТЕЛИТЕ ТОВА, КОЕТО ИСКАТ, заради Стремежът им самите читатели да се почувстват поласкани и важни, че са зачетени тяхните интереси, което от своя страна води към висок тираж и бърза и по-голяма печалба. Второ, Тази, която се стреми да повдига нивото на читателите си и да ги образова, за да бъдат те мислещи и градивни (съзидателни) човеци. Такива, които критично ще гледат на заобикалящата действителност, ще бъдат продуктивни като мисъл и идеи и ще са готови да предприемат определени действия, за да осъществят намеренията си, в своя полза и повече или по-малко в полза на Обществото. ((За втория вид журналистика печелбата е не толкова в парите или по-точно в количеството пари, колкото във влияние върху Обществото, в претворяване на собствените й представи за живота и за света. Тя не следва това, което искат читателите, а ги води и създава тяхните вкусове и схващания. 

    Според мен, НОРМАЛНОТО е да съществуват и двата вида Журналистика. Журналистиката е Отражение на Реалния Човешки Живот. А Животът, както всички знаем, не се състои само от сериозни неща или само от клюки и празно дърдорене, или рекламно перчене. Всичко в живота е взаимно преплетено и образува една неотделима сплав. В която, разбира се, има място за всичко – и за тези, които преследват само пряката финансова печалба (а и се интересуват повърхностно за нещата от Живота) и за онези, които търсят дълбочина в наблюденията си и искат да водят читателите към вечно загадъчните дебри на Живота.

    Самията Живот ни преподнесе урок в тази област. (или пък това изречение да бъде първо: Един чудесен пример би бил този, за създаването и развитието на Световната Мрежа.) И наистина, кой би си представил, само допреди 20–на години, какво щеше да се случи със Световната Мрежа, как щеше да се развие Тя?!

    Интернет започна своето съществуване като опит за мрежова връзка между компютрите на военни командни центрове, намиращи се в различни части на САЩ, през 70-те години на 20-я век. Впоследствие Идеята бе разпространена и сред учените в университетите и научните институти във водещата в научно и технологично отношение страна в света. Те я използваха както за евтина и бърза връзка помежду си, така и за широкообхватен достъп до огромни масиви от данни и за обработката им. С течение на времето ситуацията се промени неузнаваемо. Днес, само 40 години след своето раждане, в своята родина Глобалната Мрежа е вездесъща и достъпна за всеки и се използва най-вече за покупка на вещи и услуги, както и за социално общуване и запознанства, слушане на музика и... порнография. Подобно е положението навсякъде в развитите страни на планетата. Нещата сякаш се обърнаха с краката нагоре. А не такова беше Първоначалното Виждане на създателите му...

    И изведнъж, в началото на 2011-та, станахме свидетели на използването на Глобалната Мрежа и като революционно средство. В някои от арабските страни бяха осъществени, така наречените Фейсбук и Туитър Революции. Популярните социални мрежи Туитър и Фейсбук бяха използвани като основно комуникативно средство от недоволни младежи, противопоставящи се на диктаторските режими там за свалянето им. След това през август миналата година видяхме как буйстващи младежи използваха същите социални мрежи при развихрилите се социални бeзредици в много градове на UK, за да координират своите нападения и мародерства. От друга страна, в Китай Интернет е под постоянния контрол на Правителството и Властите. Има и държави, където Мрежата дори е забранена, като Северна Корея. За хубаво или за лошо, истината е, че Глобалната Мрежа днес има огромно влияние, особено сред младежта (но не само!), по цялото земно кълбо.

    За мен всички тези аспекти от употребата и използването на Интернет в най-голям глобален мащаб реализират твърдението, че право на живот имат Всички. Всъщност, тъкмо Виртуалното Пространство нагледно ни показва каква е картината и в Действителността. А главното е какви цели си поставяш и гониш – за да успееш в Живота!