Винаги давай на читателите това, което искат

Това е есе, което трябваше да напиша миналият семестър в университета и което после беше публикувано в училищния вестник. Това е преводът: 

Какво искам аз? Какво искаш ти? Какво той или тя искат? Какво искаме ние?

В повечето случаи нашите желания и стремежи се различават или противоречат, но понякога има и съвпадения. И на тези именно съвпадения се гради нашето човешко общество.

    Нека да разгледаме един пример, който ще използваме за нашите разсъждения по въпроса. Имаме един автобус с пътници, които желаят да пътуват за различни места, но общо взето (като цяло) в една посока, напр. на запад или северозапад. Въпросът, който ни интересува тук е: Кой определя къде, в какви селища и кога ще отиде автобусът? Шофьорът, компанията-превозвач, или пътниците?

    Правилният отговор, според мен, е: Всички определят. Нека разсъдим как стои последователността от явления и факти, решения и действия, водещи към появата на разгледания по-горе автобус с пътниците. Първо, някаква компания иска и решава да се занимава с превоз на пътници в някакъв район или страна. Второ, за целта тя прави разбор на ситуацията и търсенето, т.е. броят пътници, желаещи да пътуват за различни направления, които желае да обслужва компанията. Трето, същата (тя) прави своя избор и решава за къде, колко и как да определя превозни средства. В този момент обаче, трябва да си припомним, че този избор се определя от съществуващите вече селища и направленията на връзките между тях, още преди зараждането на самата компания и дори преди самата идеята за създаването й. Съответно изборът зависи от наличието и количеството хора, желаещи да пътуват за дадените направления. Те са тези, които дават обща (генерална) насока на компанията как да организира дейността си. Но един път даден маршрут ако е определен, тогава ползващите го пътници вече знаят, че щом са се качили в атобус за дадено направление, то той няма да тръгне по тяхно желание, да кажем, в обратна посока на определеното направление. Т.е. вместо на север или североизток да поеме още в самото начало на юг. Разбира се, може да има малки поправки за посоката или времето по време на самото пътуване, но като цяло маршрутът и главното направление се спазват.

     От своя страна, самата компания може също да създава напълно нови направления за желаещи да посетят, например, туристически забележителности и градове в далечни страни. Т.е. тя може да формира напълно нови потребности и да създава нови групи от желаещи да ги ползват.

    Как да отнесем тези наши разсъждение към Журналистиката?

    Основна цел на всяка човешка дейност е, както всички знаем, положителният резултат и печалбата. Обикновено в съвременността под печалба се подразбира парите, които изкарваме или печелим чрез тази наша дейност. Но печалбата може да бъде и непарична, т.е. нематериална, от гледна точка на идеите, които преследваме. Тя може да представлява, например, влияние в дадена общност или постигане на съответния настрой сред тази общност, който да способства за осъществяването на нашите дългосрочни цели и планове, както и за бъдещите ни много по-големи печалби. Които, разбира се, в бъдеще могат вече да се материализират.

    Ясно е, че ако наш главен стремеж е получаването на бърза печалба чрез Журналистиката, то писанията ни би трябвало да отговарят на непосредствените желания на читалите.

    Ако обаче имаме дългосрочни цели и планове, то нашата политика би следвало да бъде насочена към формиране на определи вкусове, разбирания и схващания сред реалните ни и потенциални потребители.

    Всъщност, нещата от Живота се развиват така, че първо се създават Потребности, а едва след това се поддържа “огънят” им (на потребностите). Но когато “огънят” изгори горивото, за да може той да продължи да гори, трябва да му се осигури ново гориво. И някой сред нас след това се занимават само с това – да осигуряват горивото, т.е. да поддържат Потребностите. И за тези човеци тъкмо това - осигуряването на горивото, се превръща в главна цел и дори призвание в живота им. В нашия случай това е отговарянето на исканията на читателите. С други думи казано, всички знаем, че важното и главното е “Огънят” (в нашия случай това е Развитието, Прогресът на Човечеството, подкрепяно от Журналистиката), но без осигуряването на непрекъснат поток от “гориво” този “огън” рано или по-късно ще изгасне. Затова е изключително важна и поддръжката му, т.е. в нашия случай да се поддържа и интереса на читателите, а не да се изпадне в някакъв момент в себесъзерцание, самодостатъчност, напълно откъснато от нуждите им.

    А какво интересува обикновения човек във всекидневието му? Личните му проблеми, работата, както неговите здраве и успехите, така и на близките му, а още клюките и всякакви бивалици и небивалици. Т.е. нещо, което да човърка любопитството му, но да не го занимава прекалено и да не го въвлича в дълбоки философски въпроси и размисли. Понеже тези неща го «натоварват» – псхически, както казват някои (или специалистите). Също и къде какво да купи или продаде, съседите или познатите какво са спечелили чрез някаква дейност и може ли и той да го постигне същото. А ако може да има и някаква дори малка печалба от дадена занимавка – направо ще бъде чудесно!

    Затова и съществува «жълтата» преса или ток-шоутата в ТВ-та, като резултат от стремежа на някои, преследващи печалба от удовлетворяването на подобно поведение и схващания за живота. Но съществува и т.нар. сериозна преса и сериозните ТВ-предавания, стремящи се да формират определено поведение и определени разбирания, които също дават материал за размисъл и умствена дейност, както и познание за широк кръг от въпроси на Битието ни.

    

 И така имаме и двата вида Журналистика: първо, Тази, която ВИНАГИ ДАВАЙ НА ЧИТАТЕЛИТЕ ТОВА, КОЕТО ИСКАТ, заради Стремежът им самите читатели да се почувстват поласкани и важни, че са зачетени тяхните интереси, което от своя страна води към висок тираж и бърза и по-голяма печалба. Второ, Тази, която се стреми да повдига нивото на читателите си и да ги образова, за да бъдат те мислещи и градивни (съзидателни) човеци. Такива, които критично ще гледат на заобикалящата действителност, ще бъдат продуктивни като мисъл и идеи и ще са готови да предприемат определени действия, за да осъществят намеренията си, в своя полза и повече или по-малко в полза на Обществото. ((За втория вид журналистика печелбата е не толкова в парите или по-точно в количеството пари, колкото във влияние върху Обществото, в претворяване на собствените й представи за живота и за света. Тя не следва това, което искат читателите, а ги води и създава тяхните вкусове и схващания. 

    Според мен, НОРМАЛНОТО е да съществуват и двата вида Журналистика. Журналистиката е Отражение на Реалния Човешки Живот. А Животът, както всички знаем, не се състои само от сериозни неща или само от клюки и празно дърдорене, или рекламно перчене. Всичко в живота е взаимно преплетено и образува една неотделима сплав. В която, разбира се, има място за всичко – и за тези, които преследват само пряката финансова печалба (а и се интересуват повърхностно за нещата от Живота) и за онези, които търсят дълбочина в наблюденията си и искат да водят читателите към вечно загадъчните дебри на Живота.

    Самията Живот ни преподнесе урок в тази област. (или пък това изречение да бъде първо: Един чудесен пример би бил този, за създаването и развитието на Световната Мрежа.) И наистина, кой би си представил, само допреди 20–на години, какво щеше да се случи със Световната Мрежа, как щеше да се развие Тя?!

    Интернет започна своето съществуване като опит за мрежова връзка между компютрите на военни командни центрове, намиращи се в различни части на САЩ, през 70-те години на 20-я век. Впоследствие Идеята бе разпространена и сред учените в университетите и научните институти във водещата в научно и технологично отношение страна в света. Те я използваха както за евтина и бърза връзка помежду си, така и за широкообхватен достъп до огромни масиви от данни и за обработката им. С течение на времето ситуацията се промени неузнаваемо. Днес, само 40 години след своето раждане, в своята родина Глобалната Мрежа е вездесъща и достъпна за всеки и се използва най-вече за покупка на вещи и услуги, както и за социално общуване и запознанства, слушане на музика и... порнография. Подобно е положението навсякъде в развитите страни на планетата. Нещата сякаш се обърнаха с краката нагоре. А не такова беше Първоначалното Виждане на създателите му...

    И изведнъж, в началото на 2011-та, станахме свидетели на използването на Глобалната Мрежа и като революционно средство. В някои от арабските страни бяха осъществени, така наречените Фейсбук и Туитър Революции. Популярните социални мрежи Туитър и Фейсбук бяха използвани като основно комуникативно средство от недоволни младежи, противопоставящи се на диктаторските режими там за свалянето им. След това през август миналата година видяхме как буйстващи младежи използваха същите социални мрежи при развихрилите се социални бeзредици в много градове на UK, за да координират своите нападения и мародерства. От друга страна, в Китай Интернет е под постоянния контрол на Правителството и Властите. Има и държави, където Мрежата дори е забранена, като Северна Корея. За хубаво или за лошо, истината е, че Глобалната Мрежа днес има огромно влияние, особено сред младежта (но не само!), по цялото земно кълбо.

    За мен всички тези аспекти от употребата и използването на Интернет в най-голям глобален мащаб реализират твърдението, че право на живот имат Всички. Всъщност, тъкмо Виртуалното Пространство нагледно ни показва каква е картината и в Действителността. А главното е какви цели си поставяш и гониш – за да успееш в Живота!

Страст към щракане

Запалих се по фотографията още първата година, когато дойдох да уча в Англия. Имахме  този предмет в програмата ни, който беше по скоро да ни запознае как да работим на фотошоп, какви светлини да използваме, как да боравим с профисеонални фотографски апарати и прочие. Всъщност, този предмет беше избирателен и главно за тези, които се интересуваха от фотожурналистика. С времето щракането с апарата се превърна в моя страст, която е била скрита дълбоко в мен и, вероятно, наследена също от баща ми. Сега просто я преоткрих. По-долу съм качила някои от снимките, които съм правила.

 Останалите снимки може да видите на страницата ми в Behance - http://www.behance.net/portfolio/projects . 

Добре Дошли в Малага - столицата на Коста дел Сол - Брегът на слънцето!

И такааа, приключението ми до Малага започна... Hola chicos!

19.04.2012

Малага, Испания

 Всъщност днес е 19-ти април, 8-ми ден, откакто съм тук. Седнала съм в едно кафе, където чакам моята приятелка Роси, която се прибира от работа. После смятам да я заведа на обяд, въпреки че тя ми се дърпа и не искала била да съм плащала аз. Неудобно и било, а бе скромна както винаги. :) Аз какво трябва да кажа тогава, как трябва да се чувствам след всичко, което и причиних?! А един обяд е най-малкото, което мога да направя за нея. В момента съм потънала в размисли какво друго мога да направя за нея, за да мога да се реванширам, доколкото мога. Знам, че ни най-малка представа си имате за какво говоря, нищо, не ви и трябва. Тези, които са запознати с историята ми ще разберат. Но това е вече съвсем друга тема, с която няма да ви занимавам сега. Това, за което искам да говоря и да насоча вашето внимание, е поредната голяма, но не и последна, надявам се, любов в моя живот- Малага! За тези, които географията им не е от най-силните им страни (Не Златке, нямам впредвид теб, има и други "Черни Златки") ще  подскажа, че Малага се намира  в Южна Испания, в автономната област Андалусия. Градът е разположен на брега на Средиземно море, в близост до други големи градове като Марбея, Кордоба, Гранада и Севиля. Малага е известен като родното място на художника Пабло Пикасо, но не само с това, а може да се похвали и с още много други интересни места. Из между тях са Римският Амфитеатър от 3 век, арабската крепост Алкасаба и катедралата Ла Манкита. 

 Гледка от крепостта Алкасаба

Катедралата Ла Манкита

                                          Това беше гледката от балкона ми- Кале де Виктория

Това е арената за борби с бикове(Plaza de Toros la Malagueta), която има капацитет от 14 000 души. Построена е през 1874 и в нея може да видите различни предмети, свързани с бикоборството. 

Роси трябва да се чувства голяма късметлийка, че живее в такъв завладяващо красив и спиращ дъха град (е, разбира се, не толкова магнетичен като Ню Йорк, но все пак достатъчно красив, че да искам да остана да живея тук). Накратко казано, тя ме покани да и погостувам за няколко дена по време на пролетната ми ваканция. Тук, само искам да вметна на родителите ми, които ще прочетат това мое писание, че си купих билета с парите от наема за квартирата, хи-хи. Мамо, знам, че не ти е особено смешно сега и със сигурност ти се иска да ме фраснеш така лекичко в самодоволната ми физиономия, но преди да го направиш, ще ти кажа, че тогава вече знаех, че ще получа стипендията от университета, така че за мое и твое щастие, нещата се уредиха. Платих наема с месец и половина закъснение за голямо съжаление на хазяйна ми. Е, все пак всички знаем приказката: "По-добре късно, отколкото никога", така че да не се оплаква много.  Та, така де, купих си аз билета за Малага и с нетърпение очаквах 12-ти април. Ама нали Животът често обича да си прави майтапи на мой гръб, така и този път не пропусна... Имам предвид, че се скарах много лошо с Росито (аз бях виновната, признавам!) и така стана, че вече нямаше как да остана в тях (щеше да е много нагло от моя страна), а вече имах билета за така дългочаканата Испания. Тук идва ред и на още една малка тайна, за която майка ми ще се ядоса, е че миналата година също си бях купила билет за Малага, но тогава ме бяха ограбили в дискотеката. Взеха ми чантата с всички документи и нямаше как да замина. Така че този път бях решила, че жива или мъртва, с документи или без, аз трябва да отида в този прочут град. Намерих евтин хостел, който се намирше точно в централната част на града и всички забележителности и места, на които исках да отида бяха на пет минутки пеша. Освен това беше близо до мястото, където Росито живееше (беше само на някакви си 7 км разстояние, но повярвайте ми, това за Малага си е направо все едно да отидеш до къщата на съседа си, който живее на две пресечки от вас). Единственият проблем беше, че трябваше да спя с още петима непознати. За мен това, принципно, не е проблем, ако съм с приятел, но аз бях сама. За тези, които са гледали хоръра "Хостел" ще ме разберат. За мое щастие обаче намерих мой стар познат, когото не бях виждала от години, който се съгласи да дойде с мен. И както всичко уж беше уредено , така стана, че два дена преди полета ни, моят приятел ми изтърсва, че не го пуснали от работата и нямало да може да дойде с мен. Ха така, а сега я фтасахме... какво да правя??? Как да прекарам сама цели 10 дена в чужда държава?!? Или може би трябва да се откажа?? За да си обаче от печелившите в този живот трябва да поемаш рискове. Пък аз сама дойдох в Англия преди две години и половина, че чак и до Америка стигнах и оцелях, че сега някаква си Испания ли не мога да покоря за 10 дена?!?! По дяволите всичко, заминавам!!!

Саутхемптън–Лондон–Малага. Ето ме на летището в Малага...мамка му и палми!Огромни са и са навсякъде! Прескачам подробностите и направо ви отвеждам в хотела. Стара сграда, но пък на пъпа на града! Апартаментът, старо мебелирован, но чист. Даже много чист и спретнат. В моята стая, първата вечер, бяхме аз и още 4-ма непознати. Впоследствие се оказаха всички студенти, пътуващи и те сами като мен. Тези ,които бяха пристигнали няколко дена по-рано, ми казаха къде и какво трябва да посетя и видя. Всеки ден мутричките на т.нар. ми съквартиранти се сменяха, повечето идваха само за по нощ-две и си отиваха. Уикендът прекарах в търсене на къщата, където живееше моята приятелка. И след като я намерих трябваше да помисля как да я изненадам на другия ден, понеже тогава беше рожден и ден. А и това щеше да бъде крачка към сдобряване и точка за мен. :) На следващия ден купих един голям плюшен мечок с надпис "I love you". Да, знам че не е много подходящ за приятелка, но все пак я обичам, а и зависи от гледната точка също.:) След това го оставих пред входната им врата, заедно с поздравителна картичка и балони. Знаех, че тя по-късно заминава за една вечер на бунгала, за да си празнува празника там, затова очаквах да ми пише след като се върне. Същият ден, вечерта, се запознах с новото попълнение в къщата, които се оказаха много забавни еразмус студенти. Имаше хора от Италия, Португалия, Франция и Англия. Всички учеха в Гранада, град близък до Малага, и щяха да останат там една година. Направихме си италианска вечеря, пийнахме сангрия (sangria), това е типична испанска напитка, винен пунш. И тъкмо, когато се канех вече да си лягам, понеже на другия ден, сутринта, щях да ходя до Гранада, те ми съобщиха, че всички отиваме на интернешънал парти, което университета в Малага организира в една от най-големите дискотеки в града. Щели да ни вземат от катедралата Ла Манкита с автобуси и после да ни върнат. Едва ме навиха...:) Естествено, преди да стигнем до катедралата се отбихме, съвсем случайно, в един клуб. И там Лорейн (една от спътничките ми, която е от Франция) реши да почерпи всички ни с поняколко шота. Аз не пия, ама пуста му и българска черта, щом е на аванта как да откажеш!? Заети да пием шотове, изпуснахме автобуса и се наложи да вземем такси до дискотеката. Там пък, за моя голяма изненада срещнах познати, които предната година бяха еразмус студенти в Саутхемптън. Прекарахме си мега, супер, хипер яко и към 8 часа сутринта едва се дотътрих до леглото си. А се предполагаше, че след 2 часа трябва да хващам автобуса за Гранада. Ужас! Както и сигурно предполагате не успях да стана, но за сметка на това изкарах един незабравим следобед на плажа с новите ми познайници. За наше съжаление обаче, те трябваше да си заминат вечерта, но с обещанието, че след няколко дена ще се видим пак, когато щях да им гостувам в Гранада. 

Римският Амфитеатър, тук, хванахме един дядо да ни снима, който  си нямаше и на идея как се позлва фотоапарат

Наздраве!

Зелееее!!

Хаха, а тук сме на площад Мерсед, където се  намира родният дом на  Пикасо.  Там се запознахме се с много  интересен човек от Израел, който настояваше много да ни направи снимка с неговият апарат, като изискваше, незнайно защо, да гледаме всички нагоре.

След това, Росито ми писа, че ми е получила подаръка и иска да се видим (ама тия жени обаче са много подкупни, като видят подарък и всичко могат да ти простят!). :) Видяхме се, поговорихме, плакахме, после пак говорихме и плакахме, докато решим, че няма смисъл да насилваме нещата, а всичко ще се нареди с времето. Следващите дни ходихме до Беналмадена, Тормолино, където ми показа къщата на Антонио Бандерас. Тука трябва да вметна, че Малага е родното място на актьора, който за ваша ненужна информация ми е идеалът за мъж.

Голямо прегръщане на тия кактуси

А сега пък и ги галя...

.......

В Беналмадена с Роска. А точно зад нас е апартамента на Антонио Бандерас

20.04.2012

Гранада, Испания

Седя на една пейка и съм станала на шушулка, ама искам да запиша всичко по-бързо, докато още ми е прясно и не съм го забравила.

Към 11:45 пристигнах в този много специален и очарователен град, който е бил културен център на маврите през Средновековието. Тук все още се усеща духът на арабския свят, когато вървиш по малките, калдъръмени улички. Ниски, бели къщи с множество арабски елементи по тях, както и типичните заоблени и орнаментирани арабски арки. Чували ли сте за Аламбра или в превод Червената крепост? Това е едно от Новите чудеса на света, Перлата на Гранада-дворецът Аламбра. Тази историческа забележителност е една от най-притегателните точки за туристите в Гранада. Още от ранни зори, пред входа на двореца се вие дълга опашка. Аз трябаше да стигна бързо дотам, защото билетът ми беше за 2 часа следобед. Да си призная честно, нищо особено не ми се видя, освен гледката, която се откриваше към цяла Гранада-красота! Дворецът се състои от шест части- палата Насарите, Дворецът на Карл V, градините Хенералите, Раута, Медина и крепостта Алкасаба. 

Гранада

Аламбра

Размишляваща върху нещата от живота...( или поне се преструвам хи-хи)

Ей пред тази катедрала тия просяци ме хаванаха

След 3 часа обикаляне на крепостта реших, че съм твърде уморена, за да се срещам с новите си приятели и да оставам за вечерта там. Вместо това исках да се прибера в Малага и да се насладя на последните си 2 дена там. Но за мой "късмет" нямах пари да се прибера. Понеже не бях обменила много, за да не мога да ги харча. А и тъпата машина, от която се опитвах да си купя билет не приемаше дебитната ми карта (вероятно, защото нямаше нищо в нея, а би трябвало! Уви, лъжех се...), а банките пък работеха до два часа, а два отдавна беше минало. Незнаех и къде мога да намеря bureau de change, а и кой знае колко щеше да им е комисионната, понеже тука си е направо майка ти и баща ти. Вчера  исках да обменя £20 в Бъркли и щяха да ми ги обменят за 9 евро! Та, както и да е де, да си продължа с обясненията. А бе с една дума нямах достатъчно пари да се прибера, затова се наложи да се обадя на новите си другарчета и да ги уведомя, че тази вечер ще им гостувам. Минах през магазина, за да напазарувам нещо за вечеря, понеже бях решила да им сготвя българска вечеря. Мислех, че ще сме само осмината, но се оказа, че те решили да правят парти в моя чест и поканили още около двайсетина души. И решихме, че ще готвим по-късно, когато всички се съберем. А аз бях so fucking hungry! Излязох да си взема нещо, колкото да се залъжа. Взех си ...нещо, незнам какво е ,но не ми харесва, ама го ям, че вече нямам пари за друго. Ха-ха-ха! И така, стигам пак до пейката, на която седя сега и пиша. Трябва обаче да тръгвам, че ще почнат партито без мен, нищо, че е в моя чест. Следва продължение...

21.04.2012

все още в Гранада

Станах в 8 часа, за да отида до банката, но кой да се сети, че днеска е събота и те не работели. Пари нямам дори и да отида до центъра да потърся чейндж бюро, а пеша е много далеч. За щастие обаче съм умна (и руса) и се сетих, че Росито може да ми купи билета онлайн, а аз само трябваше да си кажа името на шофюра. Проблемът обаче сега беше как щях да стигна до автогарата пеша. С автобус било на около 15 минути, а пеша, ако го знаех пътя, щеше да е на не повече от 25, 30 минути. Освен това гениалната ми главица се сети, че мога да следя автобус номер 10, с който пътувах вчера, и знаех, че отива към автогарата. Поне се ориентирвах горе-долу накъде да вървя и видех ли 10-ка знаех, че съм на прав път. Гадното беше, че събота сутринта нямаше много хора по улиците, които бих могла да попитам за пътя. А малкото, които срещнах и питах хал хабер не говореха английски. С малкото ми, но явно достатъчни познания по испански, (знаех, ей така от обща култура, две-три думи), успях някакси, къде с думи, къде със знаци и ръкомахане да им обясня какво търся. Те на свой ред пък, с чертане и рисуване по пясъка, се опитваха да ми помогнат.  Най-сетне намерих прочутата estacion de autobuses и то само за 25 минути! Ех, как няма сега кой да ме потупа по рамото! Сега само ми остава да чакам автобуса, който ще дойде след 1 час. Даже Роска ми написа на съобщение, на испански, как да питам шофюрът на по-ранния автобус, който тръгва за Малага, дали е възможно да се кача на него, вместо да чакам още час. За щастие се съгласи и с облекчение си тръгнах от Гранада. Между другото бях забравила да спомена, че днес ми е последният ден и полетът ми е в 7 вечерта. Затова помолих Роси да звънне на хазяйна и да го предупреди, че няма да мога да се изнеса преди 12, та да не реши да ми изхвърли багажа. Ха, че като нищо де, то аз вече всичко очаквам да ми се случи. Горката ми приятелка, сигурно до гуша и е дошло от моите глупости и няма търпение да ме изпрати обратно в Англия. Роске (тя мрази да и викам така, ама на мен много пък ми харесва), дължа ти още едно голямо извинение! Споко, още няколко часа ще ме изтраеш и си тръгвам! Ако успея да се прибера до 7 де, че току виж автобусът се е развалил. ха-ха! Ех, че и на плаж ми се искаше да ида за последно, че днес хубаво времето и няма вятър. Ако се случи нещо интересно до утре сутринта, когато вече трябва да съм пристигнала в Сотън, очаквайте включване! :) Btw, ще се наложе да спя на летището. Ох, дано само да не е студено.

P.S. Понеже все си мисля, че когато хората ми предложат да ми помогнат за нещо, било то за багаж или да ме упътят за някъде си, го правят от човещина и добрина, а не защото после в замяна ще искат пари. Затова и тези "интересни случки" станаха по вина на всички там бездомници и прочие, които  отвсякъде  искаха пари. А аз нали съм си съжалителна, какво да ги правя -давам им. И затова после аз нямам пари да се прибера...Понякога си мисля , че на челото ми пише: "Моля, излъжете ме, аз вярвам на всичко!".

22.04.2012

Летище Станстед, Лондон

00.00 часа. Изгониха ме от много удобна пейка, понеже този сектор го били затваряли за през нощта и не съм можела да остана там, да съм ходила била в сектора за заминаващи. А сега де, и там къде да седна, като всичко е заето, а аз едвам гледам. Краят на април е и се предполага времето да се позатопля, само че в Англия не само движението е на обратно, а дори и времето им.  Ммм, това е добре бе, пише на таблото, че е 14 градуса, аз като вървя ми е студено, а хората тука са налягали по земята даже. Какво да ги правиш- англичани! Ооо, инвалидна количка! Ох, че тя и удобна била...В тоалетната беше топличко, дали пък да не ида там с количката и да успея да поспя? Шштт, не казвайте на никого, че съм спала във WC! Да, ама ако искате да знаете, всички пътници ми завиждат в момента, че съм си намерила стол и спя на топло...Ех, какво да се прави, C'est la vie!