Аз обичам да карам колело. Обичат и други. Ако искам мога да карам в града
или извън, по междуселските пътища, а мога и по пътеки в гората или в
планината. Съществуват и състезания с колелета. В някои държави, като Дания и
Холандия, придвижването с колело е масово и популярно. Другаде, като в Индия,
Бангладеш или Тайланд, има велотаксита (рикши).
Когато бях малка обичах да чета
много книги. Те ме караха да мечтая и да си въобразявам прочетеното, да добавям
в представите си моето усещане и схващане за ситуацията или за външния вид на
героите им. Това е нещо подобно на усещането, когато слушаш хубава песен на
чужд и неразбираем за теб език и изведнъж някак започваш да усещаш нещо свое лично,
дори да си представяш и картини. В детството ми имах също възможността да
разглеждам и чета много и различни списания и вестници. Те бяха част от моя
свят и си мислех, че така ще бъде винаги.
Понастоящем хубавите списания са
скъпи за мен, докато вестниците са достъпни, но с много реклама и обяви. Каквито
и да бъдат обаче те, все по-малко млади хора четат книги и печатни издания,
дори и аз самата. И разбира се, причината е в Глобалната Мрежа, а по-точно в
Научно-техническата революция, “върлуваща свирепо” и неудържимо навън. Дори невероятният
успех на книгата-феномен “Хари Потър” не може да спре възхода на електронните
средства за информация и комуникация.
Началото на 3-тото хилядолетие
започна с небивало разпространение на персоналните компютри, мобилните телефони
и на Глобалната Мрежа, която обхвана всички слоеве на населението. Огромни
вълни “цунами” днес ни заливат от екраните на електронните устройства и ние можем
да видим в реално време не само новините по света, но и да “прехвръкнем” до самите
места на събитията на мига, да ги погледнем отгоре или отстрани, да “усетим”
сами ставащото. Благодарение на Мрежата можем да поръчваме и купуваме буквално
всичко по електронен път – от самолетни билети до пица за вечеря в къщи. Дори
започнаха да “издават” вестници само във Виртуалното пространство. И някак си
на фона на ставащото нормалните Вестниците сякаш взеха да изчезват... Докато не
видяхме агресивния им отговор.
Лятото на 2011-та, в Лондон и в
други градове на UK бе започната една интересна психологическа
“атака” върху потребителите на печатна информация. В станциите на Метрото и по
железопътните гари започна безплатното разпространение на вестници. Сутрин това
бе “Metro”, а надвечер – “Evening Times”. Беше ми
забавно да наблюдавам това събитие. Хората масово вземаха вестниците,
преглеждаха ги, някои после ги оставяха във вагоните и други ги вземаха след
тях – да се занимават по време на пътуването си.
Да, младежта днес живее в Мрежата.
Прието е да се мисли, че щом младото поколение е увлечено масово в дадено
нововъведение или процес, то това е бъдещето и това е, което идва. Но нека си
спомним масовото Хипи движение сред младежта в Америка, през 60-те години на
20-я век. И както знаем, Америка е тази, която задава тон в поведението и живота,
както на всички народи и общества от Европейската Цивилизация, така и на цялата
планета. Какво стана, всъщност, накрая? Къде са тези хипита в настоящето? Къде
се дянаха? Просто ги няма. Промениха се и станаха нормални хора, превърнаха се
в нормални бащи и майки, дядовци и баби. Те са днес служещи, работници или
бизнесмени, част от нормалното общество. А бунтът на “Децата на Цветята” просто
остана в Миналото като спомен.
Всъщност Реалният живот и
реалните неща в него винаги имат повече от едно измерение. Не е като при
едноизмерния свят на екрана на електронното устройство и във Виртуалния свят на
електронните игри и програми. Реалният вестник можеш да го пипнеш, да го
помиришеш дори, да го сгънеш и да се вардиш от мухите в горещ ден, да седнеш
върху него на пейка в парка, ако ти е студено или да запалиш с него огън в
гората при нужда. Понякога си мисля, че има дори нещо романтично да излезеш
сутрин рано в събота или неделя, сам или с приятели, да си купиш вестник и да
седнеш в някое кафене, за да почетеш, а после да продължиш в къщи в креслото...
Сякаш някакво вълшебство има в този обичай, някаква негова собствена топлина
или излъчване.
Ние смятаме, че щом животът ни се
развива добре и прогресираме, значи всички остаряли оръдия (инструменти) или
навици остават в миналото и продължаваме напред с новите изобретения и
придобивки. Старите технологии постепенно “измират” и това е нещо естествено.
Съществуват обаче и случаи, когато на пръв поглед обречени такива претърпяват
възраждане. И това, което ни изглежда в даден момент като нещо назадничево и
несъвременно, може да ни “споходи” пак. През 70-те години, с развитието на
телевизията и радиокасетофоните, някои предричаха изчезването на
радиопредаванията и радиостанциите. После дойдоха видеото и компютрите и като
че ли предсказанието се сбъдваше. Но някак си неусетно радиостанциите отново се
върнаха сред нас, най-вече при пътуванията ни с кола и слушанетио на музика.
Дейности, които днес ни “отнемат” все повече и повече време и които допринесоха
за ренесанса на радиото, дори и да не е във вида отпреди 50-60 години.
А къде е гаранцията, че животът
ни занапред ще бъде все така безоблачен? Какво би станало, ако един прекрасен
ден нашият тъй бляскав свят претърпи тотален крах? Ако спре електричеството,
без което съвременният свят е немислим? Как бихме добивали тогава сведения от
Мрежата, когато Самата Мрежа няма да съществува или ще бъде на много по-ниско
ниво? Как ще получаваме сведения за ставащото около нас и с другите?
Един интересен американски филм
ме накара преди известно време да се замисля за това. Създаден в края на 20-тото
столетие, “Денят на Независимостта” е фантастичен филм за нападение от
Извънземна Цивилизация срещу Човечеството. Битката между Нас и Тях бе показана
във филма като война на унищожение – или Ние или Те! Малко след започването на
Вражеското нападение, водачите на Човечеството установяват, че връзките помежду
ни са прекъснати, поради унищожаването на “нашите очи” в съвременността –
спътниците на околоземна орбита. И тогава дойде мигът на едно значително
по-старо изобретение за връзка – телеграфните линии и Морзовата азбука. Те
спасиха положението и връзките между отделните човешки общности бяха
възстановени отново, което спомогна за Нашата победа.
...
Преди около две години хвърчах с
въртолет над океана - над Атлантик Сити в Америка. Беше чудесно преживяване,
помня и днес как се носехме над разбиващите се в брега вълни, а залезът бе
фантастичен. Толкова пъти съм гледала подобни гледки във филми, а сега самата
аз бях участник – невероятно!
Но ако искам да се добера бързо до
по-далечна цел, град или страна, ще се кача на самолет. Със самолет ние можем
да достигнем сравнително лесно и най-отдалечените точки на земното кълбо,
такива като Антарктида или Великденския остров. А въртолетите ги използваме,
както за зрелищни полети, така и за транспорт, пренасяне на товари, за военни
цели, за гасене на пожари или за медицински нужди. Съществуват още много други
различни начини за хвърчене – дирижабли, балони с нагорещен въздух,
делтапланери с и без двигатели, безмоторни самолети, с парашути или парапланери.
В Космоса пък хвърчим с ракетни кораби. А какво ли ще бъде занапред?
Какво да кажем също за хобита и
спортове като конната езда или стрелбата с лък. И двете са отглас от Миналото
ни, но ги има! Или пък за факта, че всички големи кораби плават с двигатели с
вътрешно горене, но в моретата и океаните на планетата ни плават още и милиони
яхти, задвижвани с платна от вятъра, както някога.
Нека се запитаме сега: “Закакво
ми е да карам колело, когато мога да се придвижвам доста по-бързо с кола или с
мотор? Или да хвърчим с делтаплан и да се занимаваме със занятия, присъщи на предците
ни, на пръв поглед неспособстващи сякаш за успеха ни в настоящето? Какво е това
във Нас, което ни кара да вършим дейности или да запазваме технологии от
Миналото, далеч по-неефективни в сравнение с новите?”
Отговорите са ясни за всеки
нормален човек: Това са разнообразните ни нужди и потребности в живота и
различните цели, които си поставяме. Най-общо казано: Причините се коренят в
Нашата Човешка природа, която ни кара да търсим и да намираме допълнително най-разнообразни
начини за умствени и физически занимания, упражнения, игри и др., освен нужните
за оцеляването ни. Ние сме невероятно многовариантни и изврътливи и това е една
от причините да бъдем най-успешният вид на планетата.
Бъдещето ще покаже кой ще оцелее и
кой ще изчезне. За мен Newspapers ще имат своето място сред нас. Възможно е те да преживеят подобен на
радистанциите ренесанс или пък да се окажат в ситуация като язденето на коне
или стрелбата с лък. А е възможно да се случи с тях и нещо подобно на историята
с екопродуктите или пък ГМО (генномодифицираните храни). Ние все още не знаем
доколко голяма е вредата от постоянното ни облъчване с микровълни от мобилните
телефони, компютри, I-Pods и всякакви други
електронни устройства. И каква е цената, която ще платим за придобивките си
нататък. Дали няма да плащаме в бъдеще за екологично “чиста” печатна информация
доста по-скъпо, отколкото за масовата такава, разпространявана по Световната
Мрежа? Или пък Вестниците да бъдат като някакъв скъп за сърцето ни отглас от
Нашето Минало.
Бъдещето е пред нас и в нас. Но
Ние също така искаме и да помним, да докосваме и дори да се “потапяме” в Миналото си понякога,
нали?
No comments:
Post a Comment