Американско лято Част 5

Имах един много забавен случай с жена, която страдаше от някакво много странно заболяване, при което двигателната активност на мускулите й беше много забавена. Не само, че всяко действие, което извършваше беше хипер бавно ами дори и мигането й беше като на забавен кадър. Отне й цели три минути да извади двайсетдоларова банкнота от портмонето си и цели две минути докато се протегне, за да ми ги даде. Но в същото време, незнам как, но госпожата заспа с протегната ръка към мен, все още държаща парите. Хем ми беше забавно, хем пък ми беше тъжно за горката женица. Опитах се да я събудя, но тя не даваше никакви признаци, че чува какво й говоря. Хората, чакащи зад нея на опашка, започнаха да стават нетърпеливи и напираха да си купят билети. Но жената продължаваше сладко да си спи. Вече бях решила да извикам Мат, за да види какво ще правим с тази спяща красавица, когато най-неочаквано тя се събуди. Остави парите на масата и попита къде й е билета. Държеше се така все едно нищо не е станало или поне не помни, че е спала в право състояние седем минути. След около двайсетина минути някакъв мъж дойде и поиска да върне билетът, който "спящата госпожа" беше купила. Бил се загледал в Рокета и я изпуснал от очи за секунди. Обясни ми, че тя била болна от някакво рядко заболяване и той се грижил за нея. И всъщност, когато си купувала билетът била изпаднала в кома, а не била заспала, както аз си помилих.  "Боже, колко мъка има по този свят, Боже!"

Дели, Ана и аз

Скукаааа

Само как се радваме една на друга :)

Беше сряда, почивният ми ден. Тъкмо се бях прибрала от плажа и влязох да си взема душ, когато чух някой да отключва външната врата. Иван и сестра ми бяха на работа, но си помислих, че сигурно са ги пуснали по-рано, когато непознат мъжки глас извика. Оле, ами сега?!? Аз съм сама, гола, в банята, в къщата е влезнал непознат мъж, а аз нямам нишо, с което мога се защитя.
- Hellooooo, is anybody home??
Чакай малко, този глас ми е познат. А,да, сега осъзнах, че това беше хазяйнът, но не беше събота (денят, в който идваше да събира наема), защо ли беше дошъл?! Извиках му, че съм в банята и да ме изчака навънка, докато се оправя. Бях много ядосана, че си позволява да влиза в къщата без някой да му е отворил лично вратата. Това се случваше за n-ти път и вече бях решила да се карам с него. Ядосана отидох да го видя какво иска този път и да го помоля, друг път, когато идва, да изчака някой да му отвори вратата, а да не влиза неканен. Той нагло ми каза, че това е негова собственост и че има право да идва, когато си иска и да влиза дори, когато ние не сме там. Егати наглата жълтурка! А после, все едно, че нищо не е станало ми каза, че ми е намерил работа. Един път просто му споменах, че си търся втора работа и той оттогава се нае да ми търси. Брат му бил държал салон за масажи и едното момиче напуснало, че сега били търсили друга масажистка и той се бил сетил за мен. И дискретно допълни, че ако съм била съгласна да правя и "по-специални" масажи щели веднага да ме вземат. Ииуууу, тия нормални ли са?!? Казах му, че в парка са започнали да ми дават много часове и нямам време за друга работа, тъка че вече не съм заинтересована. Наложи се и да го излъжа, че от парка са ме извикали извънредно и трябва да се приготвя, иначе с часове щеше да седи.

Вярваш или не!

на разходка по крайбрежната

Откакто Деляна, колежката ми от работата, ми каза какво и се е случило с нейния хазяйн, който също беше виетнамец, бях се наплашила много. Тя пристигнала сама в Щатите и си намерила квартира с още няколко момичета от Русия. Но те не се задържали много в къщата понеже работели на по няколко места и малкото свободно време, което имали гледали да го прекарват в казината и дискотеките с момчета. А Дели все още работела малко часове в парка, понеже в началото на сезона все още е нямало много посещаемост, и си седяла вкъщи през повечето време или на плажа. Хазяйнът й, който междудругото е бил и полицай, бил й хвърлил око и започнал често да я посещава и то винаги, когато била сама. Почнал да я кани на вечери, да й носи подаръци, които тя любезно отказвала и връщала. В началото си мислела, че след като му отказва вече няколко пъти да излизат той ще загуби интерес, но била грешала. Той не само не изгубил интерес ами станал и по-настоятелен. Един ден отишъл да събира парите за наема и естествено Дели била сама и както си говорили той тръгнал да я целува и прегръща, тя го отблъснала, но той станал още по-настоятелен. За щастие съквартирантките й се прибрали на време. След тази случка тя започнала да забелязва служебната му кола паркирана пред къщата й почти всяка вечер. Налагало се да вечеря  и да взема душ на тъмно, защото се била страхувала, че ако той разбере, че си е вкъщи ще дойде. Заплашвал я по телефона, че никой не може да й помогне, защото била сама в чужда държава и нямала близки и приятели. Ако решила дори да каже нещо в полицията, никой нямало да й повярва, защото са му били колеги, а и щели да я върнат обратно в България. Ако Деляна беше с по-слаба психика веднага щеше да се подаде на машинацийте му, но тя решила да го блъфира. Предупредила го, че е научила къде живее и ще каже всичко на съпругата и децата му ако той не я остави на мира. Изглежда проработило след като на другия ден получила цветя с картичка, на която се извинявал.

Тази случка ми я разказа след като и се оплакох от нашия хазяйн. След тази история веднага споделих на сестра ми притеснението ми относно виетнамеца като й разкрих, че исрено се страхувам от него. Квартирата, вярно, беше хубава, но пък беше много далеч от парка и всеки ден да вървиш по четиридесет минути на отиване и връщане в тази 40-градусова жега никак не беше оферта. Колеги от парка, също българи, ни казаха, че в тяхната къща, която беше само на около 5-7 минути от работата, има една свободна стая. Предупредиха ни, че къщата не е в най-доброто си състояние и хазяйката, която за жалост отново беше витнемка не е много с акъла си, но кой пък в Щатите е!