Споделете своите преживявания с нас!

Ако сте студент в чужбина или работите там, ако сте ходили на интересни и екзотични пътешествия в различни страни, ако имате случки, които искате да споделите, тук е мястото за това! Изпратете ми вашите разкази, статии, мисли, разсъждения или каквото сте написали и нека споделим заедно вашите преживявания. В дясната страна на всяка моя страница ще виждате ''contact form'',  напишете името си, вашият имейл адрес и това, което искате да ми кажете. 

Размисли и страсти... Обречени ли са вестниците на изчезване?

    Аз обичам да карам колело. Обичат и други. Ако искам мога да карам в града или извън, по междуселските пътища, а мога и по пътеки в гората или в планината. Съществуват и състезания с колелета. В някои държави, като Дания и Холандия, придвижването с колело е масово и популярно. Другаде, като в Индия, Бангладеш или Тайланд, има велотаксита (рикши).

    Когато бях малка обичах да чета много книги. Те ме караха да мечтая и да си въобразявам прочетеното, да добавям в представите си моето усещане и схващане за ситуацията или за външния вид на героите им. Това е нещо подобно на усещането, когато слушаш хубава песен на чужд и неразбираем за теб език и изведнъж някак започваш да усещаш нещо свое лично, дори да си представяш и картини. В детството ми имах също възможността да разглеждам и чета много и различни списания и вестници. Те бяха част от моя свят и си мислех, че така ще бъде винаги.

    Понастоящем хубавите списания са скъпи за мен, докато вестниците са достъпни, но с много реклама и обяви. Каквито и да бъдат обаче те, все по-малко млади хора четат книги и печатни издания, дори и аз самата. И разбира се, причината е в Глобалната Мрежа, а по-точно в Научно-техническата революция, “върлуваща свирепо” и неудържимо навън. Дори невероятният успех на книгата-феномен “Хари Потър” не може да спре възхода на електронните средства за информация и комуникация.

    Началото на 3-тото хилядолетие започна с небивало разпространение на персоналните компютри, мобилните телефони и на Глобалната Мрежа, която обхвана всички слоеве на населението. Огромни вълни “цунами” днес ни заливат от екраните на електронните устройства и ние можем да видим в реално време не само новините по света, но и да “прехвръкнем” до самите места на събитията на мига, да ги погледнем отгоре или отстрани, да “усетим” сами ставащото. Благодарение на Мрежата можем да поръчваме и купуваме буквално всичко по електронен път – от самолетни билети до пица за вечеря в къщи. Дори започнаха да “издават” вестници само във Виртуалното пространство. И някак си на фона на ставащото нормалните Вестниците сякаш взеха да изчезват... Докато не видяхме агресивния им отговор.

    Лятото на 2011-та, в Лондон и в други градове на UK бе започната една интересна психологическа “атака” върху потребителите на печатна информация. В станциите на Метрото и по железопътните гари започна безплатното разпространение на вестници. Сутрин това бе “Metro”, а надвечер – “Evening Times”. Беше ми забавно да наблюдавам това събитие. Хората масово вземаха вестниците, преглеждаха ги, някои после ги оставяха във вагоните и други ги вземаха след тях – да се занимават по време на пътуването си. 

    Да, младежта днес живее в Мрежата. Прието е да се мисли, че щом младото поколение е увлечено масово в дадено нововъведение или процес, то това е бъдещето и това е, което идва. Но нека си спомним масовото Хипи движение сред младежта в Америка, през 60-те години на 20-я век. И както знаем, Америка е тази, която задава тон в поведението и живота, както на всички народи и общества от Европейската Цивилизация, така и на цялата планета. Какво стана, всъщност, накрая? Къде са тези хипита в настоящето? Къде се дянаха? Просто ги няма. Промениха се и станаха нормални хора, превърнаха се в нормални бащи и майки, дядовци и баби. Те са днес служещи, работници или бизнесмени, част от нормалното общество. А бунтът на “Децата на Цветята” просто остана в Миналото като спомен.

    Всъщност Реалният живот и реалните неща в него винаги имат повече от едно измерение. Не е като при едноизмерния свят на екрана на електронното устройство и във Виртуалния свят на електронните игри и програми. Реалният вестник можеш да го пипнеш, да го помиришеш дори, да го сгънеш и да се вардиш от мухите в горещ ден, да седнеш върху него на пейка в парка, ако ти е студено или да запалиш с него огън в гората при нужда. Понякога си мисля, че има дори нещо романтично да излезеш сутрин рано в събота или неделя, сам или с приятели, да си купиш вестник и да седнеш в някое кафене, за да почетеш, а после да продължиш в къщи в креслото... Сякаш някакво вълшебство има в този обичай, някаква негова собствена топлина или излъчване.

    Ние смятаме, че щом животът ни се развива добре и прогресираме, значи всички остаряли оръдия (инструменти) или навици остават в миналото и продължаваме напред с новите изобретения и придобивки. Старите технологии постепенно “измират” и това е нещо естествено. Съществуват обаче и случаи, когато на пръв поглед обречени такива претърпяват възраждане. И това, което ни изглежда в даден момент като нещо назадничево и несъвременно, може да ни “споходи” пак. През 70-те години, с развитието на телевизията и радиокасетофоните, някои предричаха изчезването на радиопредаванията и радиостанциите. После дойдоха видеото и компютрите и като че ли предсказанието се сбъдваше. Но някак си неусетно радиостанциите отново се върнаха сред нас, най-вече при пътуванията ни с кола и слушанетио на музика. Дейности, които днес ни “отнемат” все повече и повече време и които допринесоха за ренесанса на радиото, дори и да не е във вида отпреди 50-60 години.

    А къде е гаранцията, че животът ни занапред ще бъде все така безоблачен? Какво би станало, ако един прекрасен ден нашият тъй бляскав свят претърпи тотален крах? Ако спре електричеството, без което съвременният свят е немислим? Как бихме добивали тогава сведения от Мрежата, когато Самата Мрежа няма да съществува или ще бъде на много по-ниско ниво? Как ще получаваме сведения за ставащото около нас и с другите?

    Един интересен американски филм ме накара преди известно време да се замисля за това. Създаден в края на 20-тото столетие, “Денят на Независимостта” е фантастичен филм за нападение от Извънземна Цивилизация срещу Човечеството. Битката между Нас и Тях бе показана във филма като война на унищожение – или Ние или Те! Малко след започването на Вражеското нападение, водачите на Човечеството установяват, че връзките помежду ни са прекъснати, поради унищожаването на “нашите очи” в съвременността – спътниците на околоземна орбита. И тогава дойде мигът на едно значително по-старо изобретение за връзка – телеграфните линии и Морзовата азбука. Те спасиха положението и връзките между отделните човешки общности бяха възстановени отново, което спомогна за Нашата победа.

...

    Преди около две години хвърчах с въртолет над океана - над Атлантик Сити в Америка. Беше чудесно преживяване, помня и днес как се носехме над разбиващите се в брега вълни, а залезът бе фантастичен. Толкова пъти съм гледала подобни гледки във филми, а сега самата аз бях участник – невероятно!

    Но ако искам да се добера бързо до по-далечна цел, град или страна, ще се кача на самолет. Със самолет ние можем да достигнем сравнително лесно и най-отдалечените точки на земното кълбо, такива като Антарктида или Великденския остров. А въртолетите ги използваме, както за зрелищни полети, така и за транспорт, пренасяне на товари, за военни цели, за гасене на пожари или за медицински нужди. Съществуват още много други различни начини за хвърчене – дирижабли, балони с нагорещен въздух, делтапланери с и без двигатели, безмоторни самолети, с парашути или парапланери. В Космоса пък хвърчим с ракетни кораби. А какво ли ще бъде занапред?

    Какво да кажем също за хобита и спортове като конната езда или стрелбата с лък. И двете са отглас от Миналото ни, но ги има! Или пък за факта, че всички големи кораби плават с двигатели с вътрешно горене, но в моретата и океаните на планетата ни плават още и милиони яхти, задвижвани с платна от вятъра, както някога.

    Нека се запитаме сега: “Закакво ми е да карам колело, когато мога да се придвижвам доста по-бързо с кола или с мотор? Или да хвърчим с делтаплан и да се занимаваме със занятия, присъщи на предците ни, на пръв поглед неспособстващи сякаш за успеха ни в настоящето? Какво е това във Нас, което ни кара да вършим дейности или да запазваме технологии от Миналото, далеч по-неефективни в сравнение с новите?”

    Отговорите са ясни за всеки нормален човек: Това са разнообразните ни нужди и потребности в живота и различните цели, които си поставяме. Най-общо казано: Причините се коренят в Нашата Човешка природа, която ни кара да търсим и да намираме допълнително най-разнообразни начини за умствени и физически занимания, упражнения, игри и др., освен нужните за оцеляването ни. Ние сме невероятно многовариантни и изврътливи и това е една от причините да бъдем най-успешният вид на планетата.

         Бъдещето ще покаже кой ще оцелее и кой ще изчезне. За мен Newspapers ще имат своето място сред нас. Възможно е те да преживеят подобен на радистанциите ренесанс или пък да се окажат в ситуация като язденето на коне или стрелбата с лък. А е възможно да се случи с тях и нещо подобно на историята с екопродуктите или пък ГМО (генномодифицираните храни). Ние все още не знаем доколко голяма е вредата от постоянното ни облъчване с микровълни от мобилните телефони, компютри, I-Pods и всякакви други електронни устройства. И каква е цената, която ще платим за придобивките си нататък. Дали няма да плащаме в бъдеще за екологично “чиста” печатна информация доста по-скъпо, отколкото за масовата такава, разпространявана по Световната Мрежа? Или пък Вестниците да бъдат като някакъв скъп за сърцето ни отглас от Нашето Минало.

    Бъдещето е пред нас и в нас. Но Ние също така искаме и да помним, да докосваме и дори да се “потапяме” в Миналото си понякога, нали?

Да учиш в чужбина: нещастие или шансът на живота ти?

Помолих мои приятели, също учащи в Англия и чужбина, да споделят техния опит като чуждестранни студенти. И всеки месец ще публикувам техните истории в моя блог. Една от първите писали за живота си в Англия е моята, вече бивша, съквартирантка Андреа, която е от Румъния и тази година завърши "връзки с обществеността" или по-известно като PR. Ето и нейната история...

Андреа Добрила
PR and communication student

Няколко месеца преди завършване на средното си образование започнах да се чудя дали учейки журналистика в родната ми страна, Румъния, всъщност ще ми помогне да се реализирам в сферата на  PR-а и комуникацийте.

С висок процент да се проваля и да не успея да се развия като професионалист в насоката, която искам, аз взех решението да продължа образованието си в Обединеното Кралство. В продължение на седмици, идеята да напусна майчиното огнище и да поема по пътя към живота, в чужда за мен страна, все повече започна да нараства.

В един момент, месеците си минаха и аз се озовах, седейки до баща си в самолета, подготвяйки се да излетя от международното летище Baneasa в Букурещ. Дестинация?! - Саутхемптън, Англия. Няколко часа по-късно вече бяхме в града, който щеше да  бъде мой дом в близките три години. След като баща ми ме настани в студентското общежитие и се увери, че всичко е наред, той се върна обратно в Румъния. В този момент почуствах, че не искам нищо друго на този свят, освен да се върна обратно вкъщи с баща ми, за да бъда с приятелите и семейството си. Но вместо това трябваше да стисна зъби, да изправя глава и да се приготвя за битка срещу този така непознат и страшен град.

Сега се радвам, че не си тръгнах. Като човек, който трудно се адаптира към нова среда и хора, аз удивително добре си паснах със заобикалящата ме английска обстановка. След три трудни месеца аз преоткрих, че учейки и живеейки в чужда страна не е никак зле. Срещнах и опознах хора от различни социални среди и държави, различни етноси с други виждания и разбирания за живота. Те ме научеха да гледам с други очи на ставащото около мен. Живеейки и борейки се сама аз се научих да се справям с проблеми, които преди ми се струваха като непреодолими. Израстнах като човек и личност. Научих се да слушам другите и да не се инатя толкова. Особено добри постижения имам в това да бъда точна на срещи и да спазвам крайни срокове (винаги ми е бил голям проблем да бъда готова на време). Всеки един от тези хора, които срещнах, си имат своя собствена история, която да споделят или житейски урок, който да преподадат. Аз се считам за голяма късметлийка,че имах възможността да бъде сред тези великолепни човеци. Дойдох в тази страна с цел, да се уча от най-добрите и да подобря шансовете си за намиране на мечтаната работа. Освен всичко, което получих имам и бонус - истински приятели, на които мога да разчитам в нужда.

Поглеждайки назад във времето до момента на пристигането ми в Саутхемптън ме кара да осъзная, че развих много качества и умения, които,може би, ако бях останала в родната страна, нямаше да мога да развия до такава голяма степен. Порастването e добре. Да станеш зрял човек е добре. Опознаването на непознатото в моя живот може би беше най-трудното, но и най-доброто нещо, което съм правила досега. Сега осъзнавам, че да учиш в една култура, много по-различна от моята, ме научи да бъда практична и гъвкава на работното място, с възможност за извършване на работа с реални клиенти.

Нийл Доналд Уолш е казал: "Животът започва в края на зоната ти на комфорт".
Не чакайте за подходящия момент, за да направите нещо, защото той може никога да не дойде. Не чакайте мечтите ви да се сбъднат от само себе си. Действайте и се борете за постигането на целите си. Не забравяйте, че времето не чака никого. В края на краищата, един път се живее!

Ако искате да научите повече за Андреа като личност може да прочетете нейния блог тук : http://theprconfessions.wordpress.com/.