Да учиш в чужбина: нещастие или шансът на живота ти?

Помолих мои приятели, също учащи в Англия и чужбина, да споделят техния опит като чуждестранни студенти. И всеки месец ще публикувам техните истории в моя блог. Една от първите писали за живота си в Англия е моята, вече бивша, съквартирантка Андреа, която е от Румъния и тази година завърши "връзки с обществеността" или по-известно като PR. Ето и нейната история...

Андреа Добрила
PR and communication student

Няколко месеца преди завършване на средното си образование започнах да се чудя дали учейки журналистика в родната ми страна, Румъния, всъщност ще ми помогне да се реализирам в сферата на  PR-а и комуникацийте.

С висок процент да се проваля и да не успея да се развия като професионалист в насоката, която искам, аз взех решението да продължа образованието си в Обединеното Кралство. В продължение на седмици, идеята да напусна майчиното огнище и да поема по пътя към живота, в чужда за мен страна, все повече започна да нараства.

В един момент, месеците си минаха и аз се озовах, седейки до баща си в самолета, подготвяйки се да излетя от международното летище Baneasa в Букурещ. Дестинация?! - Саутхемптън, Англия. Няколко часа по-късно вече бяхме в града, който щеше да  бъде мой дом в близките три години. След като баща ми ме настани в студентското общежитие и се увери, че всичко е наред, той се върна обратно в Румъния. В този момент почуствах, че не искам нищо друго на този свят, освен да се върна обратно вкъщи с баща ми, за да бъда с приятелите и семейството си. Но вместо това трябваше да стисна зъби, да изправя глава и да се приготвя за битка срещу този така непознат и страшен град.

Сега се радвам, че не си тръгнах. Като човек, който трудно се адаптира към нова среда и хора, аз удивително добре си паснах със заобикалящата ме английска обстановка. След три трудни месеца аз преоткрих, че учейки и живеейки в чужда страна не е никак зле. Срещнах и опознах хора от различни социални среди и държави, различни етноси с други виждания и разбирания за живота. Те ме научеха да гледам с други очи на ставащото около мен. Живеейки и борейки се сама аз се научих да се справям с проблеми, които преди ми се струваха като непреодолими. Израстнах като човек и личност. Научих се да слушам другите и да не се инатя толкова. Особено добри постижения имам в това да бъда точна на срещи и да спазвам крайни срокове (винаги ми е бил голям проблем да бъда готова на време). Всеки един от тези хора, които срещнах, си имат своя собствена история, която да споделят или житейски урок, който да преподадат. Аз се считам за голяма късметлийка,че имах възможността да бъде сред тези великолепни човеци. Дойдох в тази страна с цел, да се уча от най-добрите и да подобря шансовете си за намиране на мечтаната работа. Освен всичко, което получих имам и бонус - истински приятели, на които мога да разчитам в нужда.

Поглеждайки назад във времето до момента на пристигането ми в Саутхемптън ме кара да осъзная, че развих много качества и умения, които,може би, ако бях останала в родната страна, нямаше да мога да развия до такава голяма степен. Порастването e добре. Да станеш зрял човек е добре. Опознаването на непознатото в моя живот може би беше най-трудното, но и най-доброто нещо, което съм правила досега. Сега осъзнавам, че да учиш в една култура, много по-различна от моята, ме научи да бъда практична и гъвкава на работното място, с възможност за извършване на работа с реални клиенти.

Нийл Доналд Уолш е казал: "Животът започва в края на зоната ти на комфорт".
Не чакайте за подходящия момент, за да направите нещо, защото той може никога да не дойде. Не чакайте мечтите ви да се сбъднат от само себе си. Действайте и се борете за постигането на целите си. Не забравяйте, че времето не чака никого. В края на краищата, един път се живее!

Ако искате да научите повече за Андреа като личност може да прочетете нейния блог тук : http://theprconfessions.wordpress.com/.

Първият учебен ден в Саутхемптън

Днес беше ден за почистване на килийката ми ( така наричам стаичката си в общежитието понеже е голяма два на два метра ). Докато усърдно си подреждах книгите и тетрадките се натъкнах на стария си( забележете!!) розов тефтер (обожавам розовото, трябва да ми видите стаята), в който обикновено записвах всичко-впечатления, записки от училище, там даже си бях и записала цялата английска граматика. Докато прелиствах, вече пожълтелите страници, погледът ми попадна на едно голямо заглавие: "Първият учебен ден в Саутхемптън 20.09.2010" подчертано отдолу с ...розов химикал( сигурно това ми е привлякло погледа). Лелелеле, само като го прочетох и спомени, и картини изплуваха в съзнанието ми!!! Сякаш беше вчера-седях сама на една пейка в парка, който се намира близо до университета, и плачех, а защо плачех се питате може би???Плачех защото съм патка... и защото бях сама в Англия!!( да кажеш, че съм единствената, която е дошла сама-добре, нека да си плача, ама имаше сигурно стотици студенти, които бяха в същото положение като мен...) Сами си правете извода!! Та под това заглавие бях надраскала няколко сополиви страници с излияния и понеже съм патка ще ги публикувам,а пък вие ако искате ги четете...:)))

"Когато пристигнах в Саутхемптън бях изключително развълнувана от предстоящата ми среща с новите ми състуденти, но 24 часа по-късно вече не издържах да им слушам глупавият английски акцент. Повтаря се същата история отпреди 3 години (тогава учех в Пловдив и първият ми учебен ден мина по същия начин)- сама, неговореща с никого и отчаяна!!!Мдаааа, определено англичаните са от друга порода, не като Хамериканците-усмихват ти се, правят си "джоук", но въпреки това не ги чувстваш по-близки, остават си същите студени (и затворени към чужденците) тъпанари...(поне засега).

А който пита вчера ги харесвах, мислех ги за по-добри от Хамериканците, но уви!! Определено са по-интелигентни и може би донякъде по-сдържани, но това е само до едно време-докато са все още трезви иначе надрънкат ли се не можеш ги различиш кой американец,кой англичанин-същите прасета!!! Незнам доколко са верни тези мои наблюдения, защото ако трябва да избирам между това дали да стана като тях-прасе,когато съм пияна и студена като камък, недопускаща близост, когато съм трезва. Или да им кажа: "Фак ю"(и да им покажа международният знак за неподчинение, както казва една моя близка приятелка) и просто да продължа да се размотавам сама и да водя безкрайни "интересни"разговори сама със себе си. Кое да избера!?!??!!? Имам два чойса ама нито единия, нито другия ми е по сърце, мамка му! Знам, че в живота няма безплатен обяд и, за да постигнеш нещо трябва да жертваш друго. Знам, че и когато искаш нещо трябва да се бориш, понякога дори със зъби и нокти и накрая се питаш: "Заслужава ли си всичко това!?!?" Да, да!! Заслужава си всяка капка пот, всяко опъване на нервите, всяко свиване на сърцето от притеснение дали ще успееш или ще се провалиш! Заслужава си и още как!! Защото удовлетворението и насладата от постигането на заветната мечта е несравнимо! Значи изводът от всичко това е, че ТРЯБВА и ЩЕ търпя, защото знам, че птичката един път каца на рамото ти и изборът дали ще я оставиш да излети или ще я задържиш е изцяло в твоите ръце.

Имам толкова много въпроси, но няма на кого да ги задам...все си мисля, че няма да остана в Сотън( така казват на Саутхемптън накратко), все нещо ще стане или, пък че няма да се справя и ще ме изключат и тогава край с мечтите ми!!! А нямам ли мечти, животът ми просто ще се превърне в едно съществуване...Дали ще успея?? Единият от преподавателите ми- Анди, каза че  трябва да имаш "хай ленгуйч скилс", а аз нямам! От това се притеснявам най-много, да не би да ми каже: "Тука не ти е мястото, връщай се в мизерията ( наречена България) да пишеш на своя си език като ти е по-лесно!" Ужас!!! И какво ще правя тогава!?!?!? Да се омъжвам не желая, най-много да стана една мижава сервитьорка в "Холивуд"(едно кафе, където ходи казанлъшкият "хайлайф") (нищо лично)... и това ще бъде животът ми?!?! Не искам!!! 

А журналистиката само колко врати ще ми отвори!!Всеки от преподавателите ми (някои от тях са все още практикуващи журналисти) е работил минимум в три държави, което не просто е чудесно, а направо супер, хипер, мега страхотно, невероятно,  фантастично! Да обикаляш света, да се срещаш с нови и ТОПЛИ хора, да опознаваш нови култури, обичаи и светове!! Това е което искам и аз! Но дали ще го постигна е вече друг въпрос, както вече казах по-горе, съдбата на всеки човек е в собствените му ръце и затова трябва да се стягам и да се захващам здраво да уча, че иначе ще има бай бай Англия и здрасти мизерно съществуване в България...:(("

ей на тази пейка си кукувах:((

вчера тука играха Манчестър със Саутхемптън (видях Бербо, много грозен):PPP

вращам се от Азда (хранителен магазин в Англия)...и нали няма кой да ми носи торбите си откраднах количката:))