Как отидох да уча в Англия

Това е една кратка статия за впечатленията и животът ми в Англия, която редакторът на един местен вестник, тук в Саутхемптън, ме помоли да напиша. Ето и преводът:

Когато преди пет години завърших гимназия изобщо не подозирах как ще ме завърти животът. Въпреки това бях с ясната представа какво искам  да правя с живота си в близките години. Нямах проблем с това какво исках да уча, понеже отдавна ме влечеше литературата и писането, бях решила, че ще следвам журналистика в УНСС. Само, че не ме приеха и затова реших да запиша славянска филология с полски език в Пловдив. Учителят ми по български език и литература в средното ме беше запалил да запиша това, понеже знаеше за страстта ми към пътуванията и тъка ме убеди, че ако запиша полски ще мога да ходя да уча там за семестър- два, както била направила друга негова бивша ученичка. В Полша тогава не отидох, но затова пък заминах на бригада за Америка две поредни лета. Когато се върнах от Щатите вече бях решила, че аз учителка или преводачка по полски език не искам да ставам ( още повече пък да се сгодявам и да раждам). Съвсем случайно разбрах от едно приятелско семейство, че тяхният син е заминал по някаква програма да учи в Англия. Веднага се свързах с фирмата, която урежда кандидатстването. След една година вече бях студентка по журналистика в Саутхемптън - бързоразвиващ се голям град в по-слънчевата южна част на Англия. Това е и един от най-зелените райони на острова, който привлича студентско население от почти 40 хил. души.

 Разбира се, като всяко начало беше трудно. Много трудно ако трябва да бъда честна, особено като не познаваш никой и знаеш, че освен на самия себе си няма на кого друг да разчиташ. Естествено, всичко зависи от психическата (душевната) нагласа, от това дали си комуникативен (общителен), отворен човек и дали бързо можеш да се нагаждаш към нова среда. Аз естествено мислех, че няма да имам никакъв проблем с приспособяването, понеже вече имах някакъв опит от Щатите, а и от други страни, в които съм пребивавала известно време. Да, ама не. За разлика от американците и повечето други нации, англичаните са най-студените хора с които съм се сблъсквала досега. Студени казвам, тъй като те не показват никакви емоции, сдържани са в проявите си на каквито и да е чувства и изглеждат някак си равнодущни към другите хора (околните). Спокойни, сдържани, интересуващи се само от самите себе си, пълни индивидуалисти. Но затова пък винаги готови да помогнат, ако имаш нужда и се държат по еднакъв начин с всеки, независимо дали си бял или черен, дали караш последен модел кола или пък още си щъкаш с балканчето (голям хит сред студентите, с които ходят на училище, понеже са удобни и заемат малко място вкъщи). Но англичаните трудно ще те приемат за приятел, особено английските момичета. Рядко някоя англичанка ще ти стане близка приятелка. По-скоро тя ще бъде човекът, с когото можеш да излезеш на кафе или дискотека и да се забавляваш, отколкото да те допусне близо до себе си. Колкото до момчетата, те като че ли те са по-отворени към нас, чужденците. Британците и ирландците се извиняват на всички и за всичко, дори и ако ти съвсем умишлено ги удариш или бутнеш по пътя си, то пак те ще са първите, които ще кажат „извинявай”.

В моя курс започнахме около 40 човека и единствено аз бях чужденка, всички останали бяха британци. Казвам британци, понеже има и хора от Уелс и Шотландия и те държат на това да ги разграничаваме от англичаните. И така попаднах на 39 перфектно англоговорящи индивида, които с акцента си ме караха да се чувствам като най-големият идиот на света, понеже почти нищо не разбирах от това какво ми казват. Особено онези, които идваха от Шотландия и сякаш говорещи ми на друг език. В началото повечето от тях проявяваха интерес към моята особа и към страната, от която идвам, но понеже се налагаше да повтарят един въпрос по няколко пъти и докато разбера какво ме питат, новите ми колеги след петата минута вече губеха интерес и търпение. За сметка на това обаче, преподавателите ми бяха истински съкровища. Винаги се интересуваха как се чувствам и дали имам нужда от нещо, говореха по бавно и винаги ми предлагаха съдействието си, било то за нещо свързано с университета или извън него.

Винаги съм била силен характер и съм се справяла с много неща сама, но първите два месеца в Англия ще си останат едни от най-тежките периоди в моя живот. Първата година живях на общежитие и за мой късмет в апартамента, в който бях, имаше още трима българи – от общо 10 студента. За жалост, в началото българите никак не се спогаждахме, всеки странеше от другия и предпочиташе да е в компанията на чужденци, отколкото със сънародниците си. И за разлика от мен, бяха в такива специалности, в които предимно бяха чужденци, така че вече бяха завързали доста познанства. Дните ми минаваха самотно в университета от сутрин до късно следобед, когато се прибирах вкъщи, радостна, че най-сетне съм свършила за деня.

Две години по-късно вече имам безброй много приятели и познати от цял свят, научих и видях много нови неща. Свикнах със средата, в която живея и нямам вече проблеми с комуникирането или те са съвсем незначителни. Като цяло обкръжението ми е само от чужденци, небританци, и една малка част от българи, които вече са ми близки приятели. С колегите ми днес се разбираме безпроблемно, свикнах на начина им на говорене, а и те с моя, но въпреки това отношенията ни все още са на ниво колегиални – без сближаване.

Саутхемптън стрийт фешън

Внимание! Само за момичета, които разбират от стил и мода! Строго забранено за посредственици!

Necklace: Vintage Tibet Pendant Owl Necklace

В Обединеното Кралство тотален хит са верижките със сова или бухъл, който са много практични понеже могат да се изпозват в съчетание, както с ежедневни дрехи, така и с по-официални. Между другото има поверие, че носенето на такава верижка носи на притежателя си дълбока мъдрост и силна вътрешна интуиция.

Shoes: Primark

Tights: Primark

Blazer: M&S

Accessories: New Look

Cotton Dress: H&M
Leather Jacket: H&M
Bag: Primark

Boots: New Look

Всяко уважавощо себе си момиче трябва да има в гардероба си поне една дънкова риза ако иска  да е с крачка по-близо до стайлинга на вийповете. 

Jumper: H&M
Jeans: Zara
Boots: Primark

Този H&M пуловер е новото ми попълнение в гардероба и може би най-добрата инвестиция, която съм правила досега. Знам какво си мислите, че е просто някакав си ретро пуловер (навярно откраднат от гардероба на баба ми), но нека ви кажа нещо, той е нещо много повече от това! 98% вълна, което го прави идеален за носене в мразовитите зимни дни. Цветът е много свеж и беше тотален хит в пролет/лято 2012 в колекцията на повечето големи street fashion брандове, а ако се съди и по скоростта, която набира в зимните колекции, се очертава да се  продължи тази негова тенденция.

Boots: Timberland
Blazer: Primark
Shirt: Topshop
Socks: H&M

My first Easter break in Soton

Може ли да си представите нещо по-ужасно от това да си в Easter break???? Аз не мога!!! От 1 април ни почна великденската ваканция чааааак до 25 април и после още една седмица, която се води bank holiday и тогава повечето преподаватели почиват или пак тогава се дават feedback ( казват се оценките). И такава скука еее тука, всеки си отива откъдето си е и в общежитието не остава пукнат човек и все едно си във филм на ужасите и всички хора са изчезнали и си останал само ти и всеки момент очакваш да ти се случи нещо лошо...Но както и да е, определено може да е супер празно, тихо и потискащо в hall-a, но все пак живея в град с 234 600 население и все ще се намери какво да правиш. И ето ни и нас, 4-ма забравени от Бога саутхемпски брусове ( еми такива сме, няма се лъжем сега), които седят и се чудят какво да правят в 22 градусовата пролетна събота... За наше щастие не се чудехме дълго (понеже това щеше да е пагубно за малкото останали ни мозъчни клетки), a знаете приказката:"Който търси намира" ( е, в случая не сме търсили, но това са подробности)...дздздздздз, това беше телефона на Реета (финландката, която живее в съседния апартамент) и за наша радост получихме покана за разходка в комън парка (най-големият парк в града). Ммм, една такава разходка до там хич нямаше да ми се отрази зле, а и все пак времето е со ловли, че мога да посъбера малко тен. Нарамих чантата с ябълките и бананите ( от 3 дена съм на диета само на плодове, не ме питайте как издаржам) и потеглихме към така жадуваното различно ( имам предвид от това все да си седиш в килийката). 

Хаахах, тука се опитвах да оседлая Сио, но той като див жребец не ми се даде и реши да ме хвърли на земята за наказание...(после, разбира се, си му го върнах:PPP)

Оооохххх то имало и живот извън стаята беее!!! Хахаха и аз да незнам, егати кефа!! Така да си постелиш одеалцето на тревата и да се излежаваш колкото си искаш!!!! И чат пат да ръфаш по някоя и друга ябълка:))) Само, че за наша изненада в парка имаше толкова много хора, че беше почти невъзможно да си намериш по-спокойно местенце, където да седнеш. Сотън е известен с това, че е един от наи-зелените градове в Англия, но въпреки това имат само един що годе голям парк и когато времето е хубаво целият град се изсипва там. И по-скоро започва да заприличва все едно си на басейн, понеже всички се събличат и остават по бански, правят си барбекюта и отвсякъде замирисва на ...ммм вкуснооо, шишчета с манго( доста е трудно за човек, в моето състояние да устои на тази миризма)...или пък играят на бадминтон, футбол и тука за първи път видях как човек може да ходи на ластика! Изобщо и не предполагах, че има хора спортуващи това! Опъват едно въже между две дървета и после вървят по него, старнно, но факт!! Опитах се и аз,но без резултат, всъщност пардон, резултат имаше и това всъщност беше натъртено коляно и синки по цялото тяло, понеже, естествено, паднах и добре, че не си счупих дебелата картуна.:)) Ама нищо, да знам за следващия път да не опитвам пак.:)))

Скивайте само доволната усмивка на Бетка!!!

Тук едни се правеха на музиканти...:))

 Бетка показва на момичетата от Холандия и Полша как се играе кючек.

хмм, тук се уча да летя...

по физиономията може да познаете, че не се е получило.

Първият учебен ден в Саутхемптън

Днес беше ден за почистване на килийката ми ( така наричам стаичката си в общежитието понеже е голяма два на два метра ). Докато усърдно си подреждах книгите и тетрадките се натъкнах на стария си( забележете!!) розов тефтер (обожавам розовото, трябва да ми видите стаята), в който обикновено записвах всичко-впечатления, записки от училище, там даже си бях и записала цялата английска граматика. Докато прелиствах, вече пожълтелите страници, погледът ми попадна на едно голямо заглавие: "Първият учебен ден в Саутхемптън 20.09.2010" подчертано отдолу с ...розов химикал( сигурно това ми е привлякло погледа). Лелелеле, само като го прочетох и спомени, и картини изплуваха в съзнанието ми!!! Сякаш беше вчера-седях сама на една пейка в парка, който се намира близо до университета, и плачех, а защо плачех се питате може би???Плачех защото съм патка... и защото бях сама в Англия!!( да кажеш, че съм единствената, която е дошла сама-добре, нека да си плача, ама имаше сигурно стотици студенти, които бяха в същото положение като мен...) Сами си правете извода!! Та под това заглавие бях надраскала няколко сополиви страници с излияния и понеже съм патка ще ги публикувам,а пък вие ако искате ги четете...:)))

"Когато пристигнах в Саутхемптън бях изключително развълнувана от предстоящата ми среща с новите ми състуденти, но 24 часа по-късно вече не издържах да им слушам глупавият английски акцент. Повтаря се същата история отпреди 3 години (тогава учех в Пловдив и първият ми учебен ден мина по същия начин)- сама, неговореща с никого и отчаяна!!!Мдаааа, определено англичаните са от друга порода, не като Хамериканците-усмихват ти се, правят си "джоук", но въпреки това не ги чувстваш по-близки, остават си същите студени (и затворени към чужденците) тъпанари...(поне засега).

А който пита вчера ги харесвах, мислех ги за по-добри от Хамериканците, но уви!! Определено са по-интелигентни и може би донякъде по-сдържани, но това е само до едно време-докато са все още трезви иначе надрънкат ли се не можеш ги различиш кой американец,кой англичанин-същите прасета!!! Незнам доколко са верни тези мои наблюдения, защото ако трябва да избирам между това дали да стана като тях-прасе,когато съм пияна и студена като камък, недопускаща близост, когато съм трезва. Или да им кажа: "Фак ю"(и да им покажа международният знак за неподчинение, както казва една моя близка приятелка) и просто да продължа да се размотавам сама и да водя безкрайни "интересни"разговори сама със себе си. Кое да избера!?!??!!? Имам два чойса ама нито единия, нито другия ми е по сърце, мамка му! Знам, че в живота няма безплатен обяд и, за да постигнеш нещо трябва да жертваш друго. Знам, че и когато искаш нещо трябва да се бориш, понякога дори със зъби и нокти и накрая се питаш: "Заслужава ли си всичко това!?!?" Да, да!! Заслужава си всяка капка пот, всяко опъване на нервите, всяко свиване на сърцето от притеснение дали ще успееш или ще се провалиш! Заслужава си и още как!! Защото удовлетворението и насладата от постигането на заветната мечта е несравнимо! Значи изводът от всичко това е, че ТРЯБВА и ЩЕ търпя, защото знам, че птичката един път каца на рамото ти и изборът дали ще я оставиш да излети или ще я задържиш е изцяло в твоите ръце.

Имам толкова много въпроси, но няма на кого да ги задам...все си мисля, че няма да остана в Сотън( така казват на Саутхемптън накратко), все нещо ще стане или, пък че няма да се справя и ще ме изключат и тогава край с мечтите ми!!! А нямам ли мечти, животът ми просто ще се превърне в едно съществуване...Дали ще успея?? Единият от преподавателите ми- Анди, каза че  трябва да имаш "хай ленгуйч скилс", а аз нямам! От това се притеснявам най-много, да не би да ми каже: "Тука не ти е мястото, връщай се в мизерията ( наречена България) да пишеш на своя си език като ти е по-лесно!" Ужас!!! И какво ще правя тогава!?!?!? Да се омъжвам не желая, най-много да стана една мижава сервитьорка в "Холивуд"(едно кафе, където ходи казанлъшкият "хайлайф") (нищо лично)... и това ще бъде животът ми?!?! Не искам!!! 

А журналистиката само колко врати ще ми отвори!!Всеки от преподавателите ми (някои от тях са все още практикуващи журналисти) е работил минимум в три държави, което не просто е чудесно, а направо супер, хипер, мега страхотно, невероятно,  фантастично! Да обикаляш света, да се срещаш с нови и ТОПЛИ хора, да опознаваш нови култури, обичаи и светове!! Това е което искам и аз! Но дали ще го постигна е вече друг въпрос, както вече казах по-горе, съдбата на всеки човек е в собствените му ръце и затова трябва да се стягам и да се захващам здраво да уча, че иначе ще има бай бай Англия и здрасти мизерно съществуване в България...:(("

ей на тази пейка си кукувах:((

вчера тука играха Манчестър със Саутхемптън (видях Бербо, много грозен):PPP

вращам се от Азда (хранителен магазин в Англия)...и нали няма кой да ми носи торбите си откраднах количката:))